1 янв. 2011 г., 15:01  

Така обичам

1.5K 1 23

Не ме залъгвай с думички добри.
Ела като вихрушка, като огън –
в едно докосване да изгорим.
Така обичам, иначе не мога.

 

Косите си заплитам на въже –
на него всички погледи да виснат –
на лудналите подир мен мъже.
А ти до атомче да ме поискаш.

 

От всяка ласка да избухва взрив.
Светкавици да набраздят небето.
За този миг, убийствено красив,
си струва всичко дадено и взето.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елица Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ангел, Ивайло и Сашо!
    Трима Мъже, които знаят как безразсъдно по мъжки се обича!

    Благодаря ви, че почувствахте красиво и силно този мой стйх!
    Влюбена и сбъдната да е 2011 година за вас!

    И за всички мои Приятели тук!
  • Аз зная, че те има.
    И вярвам в Любовта.
    Дори когато си незрима
    усещам те до мене и зова.

    Докосвам душата ти красива,
    загадъчна и необятна като море.
    Преливат в мене светли чувства
    и озаряваш моя ден като Небе.

    Прекрасен стих за Любовта!
    Щом истинска е тя,
    дарява с пълни шепи, всичко.
    И прави чудеса!
    ЧНГ 2011, Ели!
    Много здраве, Любов
    и щастливи мигове!

  • Твоите дарове нямат цена. Благословена си, Ели, с дарбата да пишеш красиво и да раздаваш душата си. Честита 2011 г. Ив
  • Страхотна си Приятелко, наистина ми даваш толкова Светлина!
  • Благодаря отново и отново, добри и обични Приятели мои!
    Бог да е с вас през цялата 2011година!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...