Очните дъна са неизследвани,

по тях

полепнала е твърде много прах –

дълбоко напластена.

Под нея са погребани жени-сирени.

Но скрит е още страх в страха...

В букет от хризантеми,

със дъх на самота ухае всеки цвят;

човекът влиза в мелницата

млад и заслепен.

Излиза белобрад, отчаян, беден...

Понякога самата тя

се временно поврежда.

Какво се случва след това? –

Не знае никой.

И не пита никой вече...

Във погледите ни се настанява самота.

Обсебва даже

всяка мъничка икона.

Но не веднъж танцували сме

танци по ръба; зад погледите на светци

намирали сме преизподни.

А очните дъна не лъжат...

Особена порода непознати

пресрещнах в края на света.

Преди да съм им казал ,,да”,

те споделиха патилата си.

Отминаха, а аз останах

с чувство за вина; но без значение е,

защото

това е истинско изкуство –

срещу един дарен живот да си получил два.

И само толкоз... После пустош.