Jan 31, 2012, 8:32 PM

Дар

  Poetry
623 0 0

Очните дъна са неизследвани,

по тях

полепнала е твърде много прах –

дълбоко напластена.

Под нея са погребани жени-сирени.

Но скрит е още страх в страха...

В букет от хризантеми,

със дъх на самота ухае всеки цвят;

човекът влиза в мелницата

млад и заслепен.

Излиза белобрад, отчаян, беден...

Понякога самата тя

се временно поврежда.

Какво се случва след това? –

Не знае никой.

И не пита никой вече...

Във погледите ни се настанява самота.

Обсебва даже

всяка мъничка икона.

Но не веднъж танцували сме

танци по ръба; зад погледите на светци

намирали сме преизподни.

А очните дъна не лъжат...

Особена порода непознати

пресрещнах в края на света.

Преди да съм им казал ,,да”,

те споделиха патилата си.

Отминаха, а аз останах

с чувство за вина; но без значение е,

защото

това е истинско изкуство –

 

срещу един дарен живот да си получил два.

И само толкоз... После пустош.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Константин Дренски All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...