Той лекувал!
Даже без думи?!
Притежавал
любящо сърце?
Бавно бродил
трудните друми
и на всеки
протягал ръце.
Не поискал
своята лепта
и без залък
в дните живял.
Малко обич,
вместо рецепта,
без остатък
на всеки е дал!
Милосърден,
отдаден до края
Той лекувал
все болни души.
И разбирал,
че тука е Рая.
А човекът
от болка греши.
Тъй лекувал –
лъч и смирение.
Как протягал
любящи ръце?!
И оставил
свято прозрение:
да отворим
за вяра сърце.
Детелина И. Стефанова ✍️🍀
© Детелина Стефанова Все права защищены