Той лекувал! 
Даже без думи?! 
Притежавал 
любящо сърце?
Бавно бродил 
трудните друми
и на всеки 
протягал ръце. 

Не поискал 
своята лепта 
и без залък 
в дните живял.
Малко обич, 
вместо рецепта,
без остатък 
на всеки е дал!

Милосърден,
отдаден до края
Той лекувал
все болни души.
И разбирал,
че тука е Рая.
А човекът
от болка греши. 

Тъй лекувал –
лъч и смирение.
Как протягал 
любящи ръце?! 
И оставил 
свято прозрение: 
да отворим
за вяра сърце.

Детелина И. Стефанова ✍️🍀