18 нояб. 2020 г., 10:59  

Дарена

1.4K 12 14

Небето никога не ми благодари,
задето му се възхищавам.
Небето нищо не дължи, 
то само нежно ми прощава.
С морето, ярките звезди,
които нощем в него плуват.
С цветята, аромата на треви
и птиците, които в мен танцуват


над тихи облаци и планини,
в небесни люлки ме лекува
сред хладни, дъхави гори...
Рисува ме и ме рисува.


За всичкото това блаженство,
аз нямам никаква заслуга.
Благодаря Ви, Ваше Съвършенство!
Не бих желала да съм друга.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© любимка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Красота и вяра, и възторг!
  • Благодаря! Слагам си това "браво" в Любими
  • Браво!
  • Радвам се, хора Мога да кажа, че познавам творчеството на всеки един от вас, а това значи, че познавам и вас /като прибавя коментарите и реакциите ви/. И се радвам, че си общуваме лесно, макар да сме различни. Нека благодарим, всеки на себе си за това ,
  • Едно благодарствено послание, което казва всичко.

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...