Небето никога не ми благодари,
задето му се възхищавам.
Небето нищо не дължи,
то само нежно ми прощава.
С морето, ярките звезди,
които нощем в него плуват.
С цветята, аромата на треви
и птиците, които в мен танцуват
над тихи облаци и планини,
в небесни люлки ме лекува
сред хладни, дъхави гори...
Рисува ме и ме рисува.
За всичкото това блаженство,
аз нямам никаква заслуга.
Благодаря Ви, Ваше Съвършенство!
Не бих желала да съм друга.
© любимка All rights reserved.
Мога да кажа, че познавам творчеството на всеки един от вас, а това значи, че познавам и вас /като прибавя коментарите и реакциите ви/. И се радвам, че си общуваме лесно, макар да сме различни. Нека благодарим, всеки на себе си за това ,
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
