Даровете на тъгата
Тъгата ме наметна с черен плащ,
прогони звуците на пеещите птици,
остави самотата за мой страж,
иззида ми невидима тъмница,
целуна ме със кървава уста
и ме покри с съсирено червило.
В сърцето вля от мъртвата вода,
а после замрази и изнасили.
Погали ме с изгнилите си пръсти,
разроши ми косата почти нежно,
усмихна се и пръсна лиги тлъсти,
и ми отне... последната надежда...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Каменов Все права защищены
