13 may 2020, 10:10

Даровете на тъгата

  Poesía » Otra
874 4 6

Тъгата ме наметна с черен плащ,

прогони звуците на пеещите птици,

остави самотата за мой страж,

иззида ми невидима тъмница,

целуна ме със кървава уста

и ме покри с съсирено червило.

В сърцето вля от мъртвата вода,

а после замрази и изнасили.

 

Погали ме с изгнилите си пръсти,

разроши ми косата почти нежно,

усмихна се и пръсна лиги тлъсти,

и ми отне... последната надежда...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Каменов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Даровете на Любовта 🇧🇬

Какво ни дава Любовта?
Дори въпросът е излишен!
Без нея има лед в кръвта
и този свят изглежда свършен!
Какво ли дава? Ми попитай ...
1.2K 3 6

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....