Давност
Напоследък си рисувам облаци
и поникнали на прага детелини
няколко скореца – нощем спорещи
колко са отминалите зими...
през които ти се взираше в очите ми
след които аз отказвах да живея
и в които оцеляхме някак си
съградили всеки свое „вчера”...
Не е достатъчно спестената ни обич
щом за теб съм временна абстракция
и от този дефицит на думи
позапълнени прилежно със фантазия...
сме си сглобили спомени с изтекла давност...
от онези – „сгънати за после”
доброволна не-реалност
с обещанието да се борим...
... и почти съм си простила
само малко за доплащане остана
тя Земята не е толкова голяма
и небето толкова безкрайно...
затова рисувам облаци
в синьото пространство над комините
нека повали – дъждът е бягство
в път от никъде за никъде...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
