Давност
Напоследък си рисувам облаци
и поникнали на прага детелини
няколко скореца – нощем спорещи
колко са отминалите зими...
през които ти се взираше в очите ми
след които аз отказвах да живея
и в които оцеляхме някак си
съградили всеки свое „вчера”...
Не е достатъчно спестената ни обич
щом за теб съм временна абстракция
и от този дефицит на думи
позапълнени прилежно със фантазия...
сме си сглобили спомени с изтекла давност...
от онези – „сгънати за после”
доброволна не-реалност
с обещанието да се борим...
... и почти съм си простила
само малко за доплащане остана
тя Земята не е толкова голяма
и небето толкова безкрайно...
затова рисувам облаци
в синьото пространство над комините
нека повали – дъждът е бягство
в път от никъде за никъде...
© Бехрин Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
... все още е красиво, Ани... Благодаря ти!
-
Художник си. Красиво рисуваш тъгата с думи.
-
... напълно е възможно да си прав, Фреди, благодаря!
-
Дай си надежда за отзив, погледни светлината.
Превърни страданието в поука :
- като щастието, човек го търси на друго място,
а се оказва, че то е У него.
-
-
-
... не, че дъждът помага, ще почакам снега, да видим...
Благодаря ви, момичета! -
Много силна, почти позната емоция. Казвам почти, защото аз се "спасявам" със сняг. Великолепно стихотворение!
-
"...дъждът е бягство
в път от никъде за никъде..."
Нека повали! Чудесно е! -
...
-
Съ-държим се за онова, което успяваме да си нарисуваме, Бети. Сърдечни поздрави!*
-
... всъщност доста спестих
Благодаря! -
Върнах се отново, Бети...
Определено никак не си пестила емоцията тук! -
... и това ще стане, Маргарита!
Благодаря ви! -
Прости си! Няма нищо за доплащане! Ако дължиш нещо някому, то е на себе си! Него си го издължи с лихвите!
-
Вълшебен стих! Грабва вниманието!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
