22 июл. 2015 г., 10:20

* * *

559 0 1

Бели галактически предели
С най-прочутите коне поели
във Безкрая. Семена сме взели
нов бивак ще основем. Къде ли
в сън по странни брегове сме спрели?
Страховити! Бродим онемели
Вихри са вилнели и помели
вредом всяка суша. Ти не бе ли
дето с мен препуска. Виж, потери
подир пресната следа. Превзели
стана ни. От бездната дойде ли
с тътен страшната вълна. Поспре ли
ти до мен разтърсена. И взе ли
сигурната ми ръка? Добре ли
е че в черна дупка сме се сврели.
Но изригват тъмните недра. И бели
блясват нови звездни безпредели
Измежду космически бедра.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивелин Любенов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Понеже при всеки прочит на това стихотворение оформям нов коментар в главата си и имам вече сериозен запас, от който не мога да подбера, ще ти кажа само: Мерси, Иво!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...