* * *
Бели галактически предели
С най-прочутите коне поели
във Безкрая. Семена сме взели
нов бивак ще основем. Къде ли
в сън по странни брегове сме спрели?
Страховити! Бродим онемели
Вихри са вилнели и помели
вредом всяка суша. Ти не бе ли
дето с мен препуска. Виж, потери
подир пресната следа. Превзели
стана ни. От бездната дойде ли
с тътен страшната вълна. Поспре ли
ти до мен разтърсена. И взе ли
сигурната ми ръка? Добре ли
е че в черна дупка сме се сврели.
Но изригват тъмните недра. И бели
блясват нови звездни безпредели
Измежду космически бедра.
© Ивелин Любенов All rights reserved.
