22.07.2015 г., 10:20

* * *

550 0 1

Бели галактически предели
С най-прочутите коне поели
във Безкрая. Семена сме взели
нов бивак ще основем. Къде ли
в сън по странни брегове сме спрели?
Страховити! Бродим онемели
Вихри са вилнели и помели
вредом всяка суша. Ти не бе ли
дето с мен препуска. Виж, потери
подир пресната следа. Превзели
стана ни. От бездната дойде ли
с тътен страшната вълна. Поспре ли
ти до мен разтърсена. И взе ли
сигурната ми ръка? Добре ли
е че в черна дупка сме се сврели.
Но изригват тъмните недра. И бели
блясват нови звездни безпредели
Измежду космически бедра.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивелин Любенов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Понеже при всеки прочит на това стихотворение оформям нов коментар в главата си и имам вече сериозен запас, от който не мога да подбера, ще ти кажа само: Мерси, Иво!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...