22 jul 2015, 10:20

* * *

  Poesía
553 0 1

Бели галактически предели
С най-прочутите коне поели
във Безкрая. Семена сме взели
нов бивак ще основем. Къде ли
в сън по странни брегове сме спрели?
Страховити! Бродим онемели
Вихри са вилнели и помели
вредом всяка суша. Ти не бе ли
дето с мен препуска. Виж, потери
подир пресната следа. Превзели
стана ни. От бездната дойде ли
с тътен страшната вълна. Поспре ли
ти до мен разтърсена. И взе ли
сигурната ми ръка? Добре ли
е че в черна дупка сме се сврели.
Но изригват тъмните недра. И бели
блясват нови звездни безпредели
Измежду космически бедра.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивелин Любенов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Понеже при всеки прочит на това стихотворение оформям нов коментар в главата си и имам вече сериозен запас, от който не мога да подбера, ще ти кажа само: Мерси, Иво!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...