* * *
И някъде там, сред прашния свят,
се раждам убита и никога жива.
А животът ми - толкова млад -
в ръцете ми чезне, издъхва, умира.
И плътта ми дом не ми е,
в затвор затваря ми душата,
а тя пищи и грозно вие,
но сама е в самотата.
И дух и прах се сливат в едно -
няма веч човек, душа.
Умират те в диво пиршество
на празни думи, показност и суета.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Панкова Все права защищены
