feq (Мария Панкова)
26 28
30.03.2010 г., 23:36 ч.

* * * 

  Поезия » Друга
894 0 3

И някъде там, сред прашния свят,

се раждам убита и никога жива.

А животът  ми - толкова млад -

в ръцете ми чезне, издъхва, умира.

 

И плътта ми дом не ми е,

в затвор затваря ми душата,

а тя пищи и грозно вие,

но сама е в самотата.

 

И дух и прах се сливат в едно -

няма веч човек, душа.

Умират те в диво пиршество

на празни думи, показност и суета.

© Мария Панкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??