И вече нищо няма име,
и всичко е забравено.
През клоните
на утрешната зима
денят, притихнал се събужда.
Слагаш бучка захар в кафето,
а тя мирише ти на газ.
Виждаш поглед примирен -
ти ли си или пък аз...
Но вече нищо няма име,
лекуваш ме с бучка захар.
Няма сладост, само страх. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Отчетность о нарушениях
Сообщите нам о нарушениях, если Вы считаете, что есть случай плагиата или произведение не соответствует правилам.
Пожалуйста, пишите только в крайных случаях с конкретным указанием на нарушение и наличие доказательств!
Вы должны войти в систему с Вашей регистрацией, прежде чем отправлять сообщения!