И вече нищо няма име,
и всичко е забравено.
През клоните
на утрешната зима
денят, притихнал се събужда.
Слагаш бучка захар в кафето,
а тя мирише ти на газ.
Виждаш поглед примирен -
ти ли си или пък аз...
Но вече нищо няма име,
лекуваш ме с бучка захар.
Няма сладост, само страх. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse