18 мая 2006 г., 21:05

Деца

777 0 2
Някак си ще се опитам
да не гледам тази снимка.
Някак си ще се опитам
да забравя тази песен.
Може би след време ще успея
чужда обич да завладея.
Може би след време ще заплача,
но не от болка, а със щастливи сълзи.
А, някога сигурно ще те потърся,
из спомените от сега,
а някога сигурно ще търся
образа ти в паметта.
И с побелели коси
някога ще си спомням
младежкото ти лице,
в тебе отново ще се влюбя
дори грях да е това,
че в дете ще се влюбя,
дете, каквото си сега.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надя Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...