18 мая 2006 г., 21:05

Деца

771 0 2
Някак си ще се опитам
да не гледам тази снимка.
Някак си ще се опитам
да забравя тази песен.
Може би след време ще успея
чужда обич да завладея.
Може би след време ще заплача,
но не от болка, а със щастливи сълзи.
А, някога сигурно ще те потърся,
из спомените от сега,
а някога сигурно ще търся
образа ти в паметта.
И с побелели коси
някога ще си спомням
младежкото ти лице,
в тебе отново ще се влюбя
дори грях да е това,
че в дете ще се влюбя,
дете, каквото си сега.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надя Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...