18.05.2006 г., 21:05

Деца

766 0 2
Някак си ще се опитам
да не гледам тази снимка.
Някак си ще се опитам
да забравя тази песен.
Може би след време ще успея
чужда обич да завладея.
Може би след време ще заплача,
но не от болка, а със щастливи сълзи.
А, някога сигурно ще те потърся,
из спомените от сега,
а някога сигурно ще търся
образа ти в паметта.
И с побелели коси
някога ще си спомням
младежкото ти лице,
в тебе отново ще се влюбя
дори грях да е това,
че в дете ще се влюбя,
дете, каквото си сега.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надя Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...