9 нояб. 2016 г., 00:48

Децата на дъжда

928 1 3

Три циганета маршируват на спирката.

Дъждът ги вали.
Едното облизва пластмасова лъжица, 

другото мълчи, третото командва:
За пооочест!
Изправени, пъргави, цветни – пионки 
в настолна игра. Твърди и подвижни.
вървя и ги подминавам. 
До мен крачи невидим приятел:
те са по-смели и по-силни от нас –
му казвам.
Деца с души на огньове. 
деца с души-улици. 
Деца с души.
А нашите – скрити от дъжда,
под якета с качулки.
Души без дъжд.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вихър Огнен Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Да имаш очи за невидимото...
    Харесах!
  • "вървя и ги подминавам.
    До мен крачи невидим приятел:
    те са по-смели и по-силни от нас –
    му казвам.
    Деца с души на огньове.
    деца с души-улици.
    Деца с души.
    А нашите – скрити от дъжда,
    под якета с качулки.
    Души без дъжд."

    Споделям...

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...