Децата на дъжда
Три циганета маршируват на спирката.
Дъждът ги вали.
Едното облизва пластмасова лъжица,
другото мълчи, третото командва:
За пооочест!
Изправени, пъргави, цветни – пионки
в настолна игра. Твърди и подвижни.
вървя и ги подминавам.
До мен крачи невидим приятел:
те са по-смели и по-силни от нас –
му казвам.
Деца с души на огньове.
деца с души-улици.
Деца с души.
А нашите – скрити от дъжда,
под якета с качулки.
Души без дъжд.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вихър Огнен Всички права запазени
