Децата на дъжда

9.11.2016 г., 0:48 ч.

Поезия » Свободен стих

590 1 3

Три циганета маршируват на спирката.

Дъждът ги вали.
Едното облизва пластмасова лъжица,

другото мълчи, третото командва:
За пооочест!
Изправени, пъргави, цветни – пионки
в настолна игра. Твърди и подвижни.
вървя и ги подминавам.
До мен крачи невидим приятел:
те са по-смели и по-силни от нас –
му казвам.
Деца с души на огньове.
деца с души-улици.
Деца с души.
А нашите – скрити от дъжда,
под якета с качулки.
Души без дъжд.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

GodsBlues (Вихър Огнен)

2016-11-09T16:28:47+02:00
djudjii (Жанет Велкова)

2016-11-09T13:04:04+02:00

Да имаш очи за невидимото...
Харесах!
Sumalia (Сумалия Хосе)

2016-11-09T01:32:10+02:00

"вървя и ги подминавам.
До мен крачи невидим приятел:
те са по-смели и по-силни от нас –
му казвам.
Деца с души на огньове.
деца с души-улици.
Деца с души.
А нашите – скрити от дъжда,
под якета с качулки.
Души без дъжд."

Споделям...