Три циганета маршируват на спирката.
Дъждът ги вали.
Едното облизва пластмасова лъжица,
другото мълчи, третото командва:
За пооочест!
Изправени, пъргави, цветни – пионки
в настолна игра. Твърди и подвижни.
вървя и ги подминавам.
До мен крачи невидим приятел:
те са по-смели и по-силни от нас –
му казвам.
Деца с души на огньове.
деца с души-улици.
Деца с души.
А нашите – скрити от дъжда,
под якета с качулки.
Души без дъжд.
© Вихър Огнен All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
