Три циганета маршируват на спирката.
Дъждът ги вали.
Едното облизва пластмасова лъжица,
другото мълчи, третото командва:
За пооочест!
Изправени, пъргави, цветни – пионки
в настолна игра. Твърди и подвижни.
вървя и ги подминавам.
До мен крачи невидим приятел:
те са по-смели и по-силни от нас –
му казвам.
Деца с души на огньове.
деца с души-улици.
Деца с души.
А нашите – скрити от дъжда,
под якета с качулки.
Души без дъжд.
© Вихър Огнен All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
