И двама знаехме, че ще сгрешим,
страхувахме се "нещо" да не разрушим,
"нещо", по принцип, неразрушимо
и се забъркахме във "нещо" неразрешимо.
"Дефицит на целувки" - каза ми веднъж,
в този миг най-малко се почувствах мъж.
Последвалата целувка беше страстна,
ти лежеше в мен прекрасна.
Какъв ще е развояt на нещата?
Дали ще продължава все така?
Това ли е за нас "храната"?
Мисля, че отговорът ще е "да".
© Константин Соколов Все права защищены