13 окт. 2009 г., 13:09

Дефицит на целувки

916 0 2

И двама знаехме, че ще сгрешим,
страхувахме се "нещо" да не разрушим,
"нещо", по принцип, неразрушимо
и се забъркахме във "нещо" неразрешимо.

"Дефицит на целувки" - каза ми веднъж,
в този миг най-малко се почувствах мъж.
Последвалата целувка беше страстна,
ти лежеше в мен прекрасна.

Какъв ще е развояt на нещата?
Дали ще продължава все така?
Това ли е за нас "храната"?
Мисля, че отговорът ще е "да".

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Константин Соколов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...