30 июн. 2020 г., 14:27

Деформации

1.1K 1 0

 

Зов,
отвъден зов,
зов за отдаване,
зовът на смъртта.
Моля те,
моли се за мен,
краят е близо,
следва тишина...

 

Платно,
бяло платно,
няма нищо,
няма червеи в този свят,
сън, мечта,
просто е то,
отдъхвам си,
отпускам се назад...

 

Просто се случва,
различен си, търпиш,
но болката изгаря те,
отвътре ти гориш,
на деформиран фон
празен стих крещиш,
същността си зърнал,
уморен си да шептиш...

 

Николай Цветинов (Meddle), 2009

Между Демони и Божества (XX)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Николай Цветинов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...