30 июн. 2020 г., 14:27

Деформации

1.1K 1 0

 

Зов,
отвъден зов,
зов за отдаване,
зовът на смъртта.
Моля те,
моли се за мен,
краят е близо,
следва тишина...

 

Платно,
бяло платно,
няма нищо,
няма червеи в този свят,
сън, мечта,
просто е то,
отдъхвам си,
отпускам се назад...

 

Просто се случва,
различен си, търпиш,
но болката изгаря те,
отвътре ти гориш,
на деформиран фон
празен стих крещиш,
същността си зърнал,
уморен си да шептиш...

 

Николай Цветинов (Meddle), 2009

Между Демони и Божества (XX)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Николай Цветинов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...