Jun 30, 2020, 2:27 PM

Деформации

1.1K 1 0

 

Зов,
отвъден зов,
зов за отдаване,
зовът на смъртта.
Моля те,
моли се за мен,
краят е близо,
следва тишина...

 

Платно,
бяло платно,
няма нищо,
няма червеи в този свят,
сън, мечта,
просто е то,
отдъхвам си,
отпускам се назад...

 

Просто се случва,
различен си, търпиш,
но болката изгаря те,
отвътре ти гориш,
на деформиран фон
празен стих крещиш,
същността си зърнал,
уморен си да шептиш...

 

Николай Цветинов (Meddle), 2009

Между Демони и Божества (XX)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николай Цветинов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...