Зов,
отвъден зов,
зов за отдаване,
зовът на смъртта.
Моля те,
моли се за мен,
краят е близо,
следва тишина...

Платно,
бяло платно,
няма нищо,
няма червеи в този свят,
сън, мечта,
просто е то,
отдъхвам си,
отпускам се назад...

Просто се случва,
различен си, търпиш,
но болката изгаря те,
отвътре ти гориш,
на деформиран фон
празен стих крещиш,
същността си зърнал,
уморен си да шептиш...

Николай Цветинов (Meddle), 2009

Между Демони и Божества (XX)