20 июл. 2008 г., 11:34

deja vu

1.1K 0 8

Стихотворението е вдъхновено от песента на група Стейн "Сливане"

 

         deja vu

 

В бъдното време съдбата,

прокарала дългия път,

се вие следата позната

и заключени истини спят.

 

В покоя нахълтали думи

и забравени чувства кръжат,

в едно с безмълвните струни

отминали тайни държат.

 

В кръга на изгубени сили

и отдавна видяния свят,

лица покорно смилени

в златни окови стоят.

 

Единствено погледи слепи,

над мислите имащи власт,

припомнят за песен изпята,

потънала в болка от страст.

 

От извор на вечната мъдрост

времената се сливат в едно -

в храма със своята дързост...

Някъде всичко туй е било.

 

                26.05.01

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Венцислав Янакиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...