20 июл. 2008 г., 11:34

deja vu

1K 0 8

Стихотворението е вдъхновено от песента на група Стейн "Сливане"

 

         deja vu

 

В бъдното време съдбата,

прокарала дългия път,

се вие следата позната

и заключени истини спят.

 

В покоя нахълтали думи

и забравени чувства кръжат,

в едно с безмълвните струни

отминали тайни държат.

 

В кръга на изгубени сили

и отдавна видяния свят,

лица покорно смилени

в златни окови стоят.

 

Единствено погледи слепи,

над мислите имащи власт,

припомнят за песен изпята,

потънала в болка от страст.

 

От извор на вечната мъдрост

времената се сливат в едно -

в храма със своята дързост...

Някъде всичко туй е било.

 

                26.05.01

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Венцислав Янакиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...