deja vu
Стихотворението е вдъхновено от песента на група Стейн "Сливане"
deja vu
В бъдното време съдбата,
прокарала дългия път,
се вие следата позната
и заключени истини спят.
В покоя нахълтали думи
и забравени чувства кръжат,
в едно с безмълвните струни
отминали тайни държат.
В кръга на изгубени сили
и отдавна видяния свят,
лица покорно смилени
в златни окови стоят.
Единствено погледи слепи,
над мислите имащи власт,
припомнят за песен изпята,
потънала в болка от страст.
От извор на вечната мъдрост
времената се сливат в едно -
в храма със своята дързост...
Някъде всичко туй е било.
26.05.01
© Венцислав Янакиев All rights reserved.
поздрави за теб и колегата ти Никол 
