20.07.2008 г., 11:34

deja vu

1K 0 8

Стихотворението е вдъхновено от песента на група Стейн "Сливане"

 

         deja vu

 

В бъдното време съдбата,

прокарала дългия път,

се вие следата позната

и заключени истини спят.

 

В покоя нахълтали думи

и забравени чувства кръжат,

в едно с безмълвните струни

отминали тайни държат.

 

В кръга на изгубени сили

и отдавна видяния свят,

лица покорно смилени

в златни окови стоят.

 

Единствено погледи слепи,

над мислите имащи власт,

припомнят за песен изпята,

потънала в болка от страст.

 

От извор на вечната мъдрост

времената се сливат в едно -

в храма със своята дързост...

Някъде всичко туй е било.

 

                26.05.01

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Венцислав Янакиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...