20.07.2008 г., 11:34

deja vu

1.1K 0 8

Стихотворението е вдъхновено от песента на група Стейн "Сливане"

 

         deja vu

 

В бъдното време съдбата,

прокарала дългия път,

се вие следата позната

и заключени истини спят.

 

В покоя нахълтали думи

и забравени чувства кръжат,

в едно с безмълвните струни

отминали тайни държат.

 

В кръга на изгубени сили

и отдавна видяния свят,

лица покорно смилени

в златни окови стоят.

 

Единствено погледи слепи,

над мислите имащи власт,

припомнят за песен изпята,

потънала в болка от страст.

 

От извор на вечната мъдрост

времената се сливат в едно -

в храма със своята дързост...

Някъде всичко туй е било.

 

                26.05.01

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Венцислав Янакиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....