Без букети от цветя изнизват се гладко-сладко дните мъжки.
Зеленина и цвят в друга сфера... - Венера намираме.
Силует от пълноцветни-заветни, обещания-предания природни,
в един пакет неясен-прекрасен, ярост-радост имаме.
Предимно картинни-фини образи земни,
но и някой боабаб-"слаб" се намира.
Всичките със сърце внушително-пленително, ярко-жарко...
попарват ни с жило-мило, но трънливо.
Често биват крайно-трайно любящи и мили,
но не прости без зъби остри.
За жалост тази пътека-мека често е неоценена
и небрежно-безметежно до твърд стъпкана.
Като палач с острие, в ръцете-цвете не цени
много мъже-въже заслужават.
Две неща прекрасни над природата стоят -
едното е човекът ненаситен-колоритен,
а той на мъж и жена се дели.
И едната половина-лавина умело поражда,
по-изящна е от растенията по земята,
сякаш вятърът я носи на невидими криле
и с цвят безкраен-траен обагря света околен.
Но за цялата си прелест отговорът е следният,
че на живота-вота първо нас избира
да се оттеглим от този свят...
иронично или не, най-сетне с букет в ръце!