Декември
Декември,
а тревата е зелена...
Не беше ли достатъчно студено?
Как тъй намига,
оцеляла под снега,
спасила се от алчната слана?
Самотно,
а съм уж „опитомена",
не, че белези има по мене...
Как да скъсам
на навика дрехата,
ще намеря ли после утеха?
Пъртини,
до една заледени,
ме поднасят... далече от тебе.
Да забравя няма начин.
На браздата съм...
Дали ще прекрача?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елена Все права защищены
