Декември
Декември,
а тревата е зелена...
Не беше ли достатъчно студено?
Как тъй намига,
оцеляла под снега,
спасила се от алчната слана?
Самотно,
а съм уж „опитомена",
не, че белези има по мене...
Как да скъсам
на навика дрехата,
ще намеря ли после утеха?
Пъртини,
до една заледени,
ме поднасят... далече от тебе.
Да забравя няма начин.
На браздата съм...
Дали ще прекрача?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елена Всички права запазени
