5 июл. 2018 г., 23:35

Декларация

502 0 1

Във мене се надига буря

и смут сърцето ми таи.

Какво в живота си да туря

и то на място да стои.

 

И как да променя съдбата,

че да не ходи на верев.

Под сенчицата на върбата

да имам радост вместо рев.

 

Започвам вече да умувам

и как да сложа всичко в ред.

Не искам още да сънувам

как двора ми е все без плет.

 

И съм наумил да си сложа

една ограда за кураж.

Пред Господ да не се изложа

със малкия си земен стаж.

 

Несгодите, за да парирам,

ще посещавам всеки МОЛ.

И днес това го декларирам

пред чаша вино, хляб и сол.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...