5.07.2018 г., 23:35

Декларация

501 0 1

Във мене се надига буря

и смут сърцето ми таи.

Какво в живота си да туря

и то на място да стои.

 

И как да променя съдбата,

че да не ходи на верев.

Под сенчицата на върбата

да имам радост вместо рев.

 

Започвам вече да умувам

и как да сложа всичко в ред.

Не искам още да сънувам

как двора ми е все без плет.

 

И съм наумил да си сложа

една ограда за кураж.

Пред Господ да не се изложа

със малкия си земен стаж.

 

Несгодите, за да парирам,

ще посещавам всеки МОЛ.

И днес това го декларирам

пред чаша вино, хляб и сол.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...