Деликатни слънца
Деликатни слънца по стърнищата
са навели главици зелени.
Уморена от лятната пищност,
спи земята с напукани вени.
Само пепел се вдига от ниското,
към небето се рее горчиво.
Тишина! Тишината е плиснала
и вали над суровата нива.
Може би се прощава със птиците
или с тях се опитва да литне.
Непораснали слънчеви рицари,
повдигнете глави беззащитни!
Изтръгнете последните корени,
хвърчила за децата станете –
над студа и глада, над умората,
във невинните длани блестете.
А довечера в мънички вази,
тишината додето сънува,
вие крехкото слънце ще пазите.
Тази жертва от обич си струва!
Цвета Иванова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Цвета Иванова Все права защищены
