Sep 20, 2017, 9:56 AM

Деликатни слънца 

  Poetry
625 5 13


Деликатни слънца по стърнищата
са навели главици зелени.
Уморена от лятната пищност,
спи земята с напукани вени.

 

Само пепел се вдига от ниското,
към небето се рее горчиво.
Тишина! Тишината е плиснала
и вали над суровата нива.

 

Може би се прощава със птиците
или с тях се опитва да литне.
Непораснали слънчеви рицари,
повдигнете глави беззащитни!

 

Изтръгнете последните корени,
хвърчила за децата станете –
над студа и глада, над умората,
във невинните длани блестете.

 

А довечера в мънички вази,
тишината додето сънува,
вие крехкото слънце ще пазите.
Тази жертва от обич си струва!

 

Цвета Иванова

© Цвета Иванова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??