ДЕМОКРАЦИЯ ИЛИ   

               КОНСПИРАЦИЯ

Казват в свят демократичен

днес живеем, ала той

е реално по-различен –

с лош за демоса развой.

Заблуди са стари,

че ний сме народ

или господари

на своя живот.

В граждани и общество

е народът поразмит,

под въпрос за същество

след невиждан геноцид.

Геноцид в мащаб световен

от малцина „богове”.

В туй и Хитлер бил виновен,

ала ряпа да яде.

В сравнение със тях

е просто политик –

събуждащ само смях

наивник и лаик.

Те са тези богаташи

зад големите завеси,

дърпащи конците наши

за пари и интереси.

Войни си съчиняват

и хората убиват,

а дето не успяват

им мозъка промиват.

Извършват с наше знание

злите си коварства –

чрез бог, образование,

медии, лекарства.

Но само малка част

е видима ,понеже

оная висша власт

оставя ни невежи.

От век светът се трови

със „лекове” химични,

които из основи

са всичките токсични.

От също век са цака

намерили учЕни

на клетките на рака,

но спрели ги кретени.

Концерните не любят

открития подобни –

нали със тях те губят

позиции удобни.

Обвили ги в забрава

с човека барабар,

защото общност здрава

не търси вече цяр.

От няколко столетия

маларията бива

лекувана ,но ей ти я -

пак в Африка убива.

От двадесет такива

ни казва „бог” да траем,

чрез църквата лъжлива,

коя не смейм да лаем.

А разни лицемери

залъгват индивида,

че рая ще намери

под тяхната егида,

с молитви и метани,

със скромни суми в брой

най-праведен ще стане,

послуша ли ги той.

Но в техните очи

най-праведен се смята

мирянин, що мълчи

и лази по земята.

Информация богата

се в медии разлива,

но първо през мъглата

минава обектива.

Така е, щот’ онези

ги вече притежават,

а те, критични, тези

не искат да предават.

Очите ни замазват

с „желаното от нас”

и драма сал показват

в най-гледания час.

Този ход едно цели:

да разстрои обществото –

с яд, тревоги и сълзи

се достига и нивото.

А в разстроен вече ум

много лесно път намира

психотропният куршум,

който ни манипулира.

Погледнете новините,

всяка вечер вам насреща –

ще откриете, че всите

са трагични и зловещи.

В случай най-добър са те

пошли, лоши и менте.

По система много трудна

учат днес децата малки

и не мисля да е чудно,

че са по-добри с бухалки.

Те излизат неграмотни,

изградени песимисти

и ще грухат нейде потни

за върхушка егоисти.

Самочувствие и дух

са веч' осакатени,

здрав гърбец плюс мозък кух –

проблемите решени.

След подобен умствен крах,

със заблуда във комбина,

да, от назе ги е страх,

веке нямат те причина.

Да свежда си главата

човекът се притиска,

желаят от тревата

да бъде тя по-ниско.

Под нея, в ада, в рая

за тях е все добре -

не ритат вече зная

умрелите коне.

Права ограничават,

финансово заробват,

за лек отрови дават,

с реклами, че помогват.

Където стъпят, сеят

зарази и разрухи,

надменно ни се смеят,

но още ний сме глухи.

Над енергията властват,

над природните залежи,

в политиката участват,

в атентати и грабежи.

Няма вече нации,

няма хуманизъм,

няма демокрации,

само глобализъм.

На всеки активист,

застанал им насреща,

му викат терорист

и гонят го горещо,

а всъщност терористи

са скритите, незнайни

масони, ционисти

от общности потайни.

У тях са парите,

у тях е властта

и искат ни всите

наравно с пръстта.

Властта е пари,

парите са власт,

властта се дели,

но не между нас.

След крайната ротация

от моя стих се види,

че тази демокрация

в ума ни само биди.

Музиката се поръчва

сал от този, който плаща,

ако други се помъчва -

се по дяволите праща.

Знам, че делото им мръсно

не от всеки е признато,

ала - рано или късно -

то ще бъде осъзнато.

С китайска поговорка

накрая ще приключа,

с основна уговорка

да някого поуча:

„Кога се всичко с име

реално назовава,

тогава мъдрост има

или се проявява.”