Демони

Щом във светлата част на деня

    се прокрадват съмнения

и вечерята леко нагарча

    или силно солена е,

без да знаеш кога или

    как се е случило,

Явно стъпил накриво си,

явно,

    пак се е случило

да не можеш да дишаш,

да не можеш да спиш дори

    без да счупиш прозореца,

    без да скочиш във нищото.

Колко знам, а не мога да мръдна,

Колко мога, а сякаш завързан съм,

Колко демона трябва да хлъзна

    по склона

на безстрашната мъжка действителност

и

да

дойда.

    Да почукам на портата

силно

и да те прегърна.

Ти коя си, поглеждам в очите ти?

Ти коя си, през кръста те хващам?

И на малките, дребни виновности

отговарям със доза надменност.

Здраво смесвам си картите

    с твоите,

А асата остават на масата,

Здраво свързани сме във играта си,

но на друг всички козове

    дали сме.

     *  *  *