Демони
Демони
Щом във светлата част на деня
се прокрадват съмнения
и вечерята леко нагарча
или силно солена е,
без да знаеш кога или
как се е случило,
Явно стъпил накриво си,
явно,
пак се е случило
да не можеш да дишаш,
да не можеш да спиш дори
без да счупиш прозореца,
без да скочиш във нищото.
Колко знам, а не мога да мръдна,
Колко мога, а сякаш завързан съм,
Колко демона трябва да хлъзна
по склона
на безстрашната мъжка действителност
и
да
дойда.
Да почукам на портата
силно
и да те прегърна.
Ти коя си, поглеждам в очите ти?
Ти коя си, през кръста те хващам?
И на малките, дребни виновности
отговарям със доза надменност.
Здраво смесвам си картите
с твоите,
А асата остават на масата,
Здраво свързани сме във играта си,
но на друг всички козове
дали сме.
* * *
© Огрян Орешников All rights reserved.
