Демонът
Нещо пробожда въздуха, трепти,
отвътре, дълбоко, ставите размества,
нещо разтърсва костите, ечи,
идва неуморно, душата да измести.
Бориш се, хванал в ръцете си глава,
крещиш в свойте мисли, черната вселена,
плътта сам дереш, разкъсваш, изяжда те страха,
пръстите треперят, борят се ожесточено.
Светът край теб разпада се, гори,
изчезва всичко, поглъща те умът ти,
удавник слаб в мрачните води,
за врата те стиска, хрущялите трошат се.
Обзе очите твои, наднича то през тях,
сграбчи мозъка ти в своята прегръдка,
изгасват твойте мисли, превръщат се в прах,
разпиляват се в хаоса, размито е и мътно...
И отварят се очите, налети с яростта,
пробуден си от болка, какво ти причиниха,
превърна се в демон, дори мечтите облада,
слабостта, омразата, те всичко унищожиха...
Николай Цветинов (Meddle), 2009
Между Демони и Божества (XXIII)
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Николай Цветинов Все права защищены
