meddle (Николай Цветинов)
37 14
7.07.2020 г., 11:25 ч.

Демонът 

  Поезия » Оди и поеми, Друга
1154 0 2

 

Нещо пробожда въздуха, трепти,
отвътре, дълбоко, ставите размества,
нещо разтърсва костите, ечи,
идва неуморно, душата да измести.

 

Бориш се, хванал в ръцете си глава,
крещиш в свойте мисли, черната вселена,
плътта сам дереш, разкъсваш, изяжда те страха,
пръстите треперят, борят се ожесточено.

 

Светът край теб разпада се, гори,
изчезва всичко, поглъща те умът ти,
удавник слаб в мрачните води,
за врата те стиска, хрущялите трошат се.

 

Обзе очите твои, наднича то през тях,
сграбчи мозъка ти в своята прегръдка,
изгасват твойте мисли, превръщат се в прах,
разпиляват се в хаоса, размито е и мътно...

 

И отварят се очите, налети с яростта,
пробуден си от болка, какво ти причиниха,
превърна се в демон, дори мечтите облада,
слабостта, омразата, те всичко унищожиха...

 

Николай Цветинов (Meddle), 2009

Между Демони и Божества (XXIII)

© Николай Цветинов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Важното е, че виждаш нещо в тази поема, всякаква реакция е нещо. По добре да има мрак отколкото сивота и апатия. Така, че се радвам.
  • Много мрачно и безнадеждно, но ми хареса начина, по който е изграден образът на черното в живота! Поздрави!
Предложения
: ??:??