koral (Кирилка Пачева)
387

23 окт. 2010 г., 00:04

Ден

Поэзия

605 0 1

Умираш, ден -

потънал в свойта розова утеха,

умираш от любов.

Какво от теб

си взеха?

Омраза,

гняв,

печал,

поне зърно съчувствие?

Смърт

или раждане -

как те нарекоха?

Дойде разкошен,

пълен с благодат,

преливащ с обич.

А птиците

надпяха всички ни,

потънали в захласа си.

Превърна ме

във лодка,

люлееща житейската несрета

на Егото си.

Безбройни съжаления

под твоята утеха.

Благодаря ти, Ден!

Аз те живях -

дори и мъртва,

слушах твойта песен...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поэзия 7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.6K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поэзия 6.3K 4.9

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0