Умираш, ден -

потънал в свойта розова утеха,

умираш от любов.

Какво от теб

си взеха?

Омраза,

гняв,

печал,

поне зърно съчувствие?

Смърт

или раждане -

как те нарекоха?

Дойде разкошен,

пълен с благодат,

преливащ с обич.

А птиците

надпяха всички ни,

потънали в захласа си.

Превърна ме

във лодка,

люлееща житейската несрета

на Егото си.

Безбройни съжаления

под твоята утеха.

Благодаря ти, Ден!

Аз те живях -

дори и мъртва,

слушах твойта песен...