23 oct 2010, 0:04

Ден

  Poesía
606 0 1

Умираш, ден -

потънал в свойта розова утеха,

умираш от любов.

Какво от теб

си взеха?

Омраза,

гняв,

печал,

поне зърно съчувствие?

Смърт

или раждане -

как те нарекоха?

Дойде разкошен,

пълен с благодат,

преливащ с обич.

А птиците

надпяха всички ни,

потънали в захласа си.

Превърна ме

във лодка,

люлееща житейската несрета

на Егото си.

Безбройни съжаления

под твоята утеха.

Благодаря ти, Ден!

Аз те живях -

дори и мъртва,

слушах твойта песен...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кирилка Пачева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...