koral (Кирилка Пачева) koral (Кирилка Пачева)
387
Oct 23, 2010, 12:04 AM

Ден

  Poetry
607 0 1

Умираш, ден -

потънал в свойта розова утеха,

умираш от любов.

Какво от теб

си взеха?

Омраза,

гняв,

печал,

поне зърно съчувствие?

Смърт

или раждане -

как те нарекоха?

Дойде разкошен,

пълен с благодат,

преливащ с обич.

А птиците

надпяха всички ни,

потънали в захласа си.

Превърна ме

във лодка,

люлееща житейската несрета

на Егото си.

Безбройни съжаления

под твоята утеха.

Благодаря ти, Ден!

Аз те живях -

дори и мъртва,

слушах твойта песен...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кирилка Пачева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0