Ден
Умираш, ден -
потънал в свойта розова утеха,
умираш от любов.
Какво от теб
си взеха?
Омраза,
гняв,
печал,
поне зърно съчувствие?
Смърт
или раждане -
как те нарекоха?
Дойде разкошен,
пълен с благодат,
преливащ с обич.
А птиците
надпяха всички ни,
потънали в захласа си.
Превърна ме
във лодка,
люлееща житейската несрета
на Егото си.
Безбройни съжаления
под твоята утеха.
Благодаря ти, Ден!
Аз те живях -
дори и мъртва,
слушах твойта песен...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кирилка Пачева Всички права запазени
