Ден без мен
Приказно шепотът се губи,
допир от ръцете чезне,
ароматът на ванилия
е спомен заличим.
Погледът на нимфа,
от гората придошла,
е илюзия на мисълта.
Къде е моята душа?
Думичка днес не ми изказа,
остави мене на забрава.
Сякаш самотата чувствам
или бъркам я с празнината.
Щом е тук душата,
цветове и вкусове преплитат се.
Ден без нея е като
горчивото кафе, що
в сладък миг нежелано е.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© София Русева Все права защищены
