Приказно шепотът се губи,
допир от ръцете чезне,
ароматът на ванилия
е спомен заличим.
Погледът на нимфа,
от гората придошла,
е илюзия на мисълта.
Къде е моята душа?
Думичка днес не ми изказа,
остави мене на забрава.
Сякаш самотата чувствам
или бъркам я с празнината.
Щом е тук душата,
цветове и вкусове преплитат се.
Ден без нея е като
горчивото кафе, що
в сладък миг нежелано е.
© София Русева All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
