Приказно шепотът се губи,
допир от ръцете чезне,
ароматът на ванилия
е спомен заличим.
Погледът на нимфа,
от гората придошла,
е илюзия на мисълта.
Къде е моята душа?
Думичка днес не ми изказа,
остави мене на забрава.
Сякаш самотата чувствам
или бъркам я с празнината.
Щом е тук душата,
цветове и вкусове преплитат се.
Ден без нея е като
горчивото кафе, що
в сладък миг нежелано е.
© София Русева All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
