Приказно шепотът се губи,
допир от ръцете чезне,
ароматът на ванилия
е спомен заличим.
Погледът на нимфа,
от гората придошла,
е илюзия на мисълта.
Къде е моята душа?
Думичка днес не ми изказа,
остави мене на забрава.
Сякаш самотата чувствам
или бъркам я с празнината.
Щом е тук душата,
цветове и вкусове преплитат се.
Ден без нея е като
горчивото кафе, що
в сладък миг нежелано е.
© София Русева All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
