Ден и нощ...
Докосвам утрото със пръстите
и слънчев лъч придърпвам във захлас.
Луничките как светят на лицето ми,
придали твърде детско във анфас.
Със всяка паднала звезда си пожелавам
желание и стискам палци да се сбъдне.
Мечтая нощем и завивките прегръщам,
душата ми осиротяла да пребъде.
И кой ще победи в извечната борба,
доброто или злото във душата?!
Или както по равно се пада на деня и нощта,
така и чувствата сменят своите места.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Пепи Оджакова Все права защищены
