Докосвам утрото със пръстите
и слънчев лъч придърпвам във захлас.
Луничките как светят на лицето ми,
придали твърде детско във анфас.
Със всяка паднала звезда си пожелавам
желание и стискам палци да се сбъдне.
Мечтая нощем и завивките прегръщам,
душата ми осиротяла да пребъде.
И кой ще победи в извечната борба,
доброто или злото във душата?!
Или както по равно се пада на деня и нощта,
така и чувствата сменят своите места.
© Пепи Оджакова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
