Ден на възрастните

                                                                                               
     
Утре ще се чувствам пак дете –
искам с тебе да го споделя -
да съм пак момиче, ти – момче
и да се гоним боси във дъжда.

Утре за ден ще забравя
за всичките важни неща,
които трябва да правя,
защото всички правят така.

Утре ще стана със изгрева,
ще побягна боса навън,
за да разкажа първо на тебе
снощния приказен сън.

После ще хвана ръката ти -
да вървим нанякъде там,
да се изгубим в гората,
цветно камъче да ти дам…

Хайде да се изкъпем в реката,
да си направим замък в калта,
после ще спим под луната,
ще се топлим двама в нощта.

Не, не заспивай все още…
Страх ли те е от вълка,
дето идвал в тъмните нощи
и крадял непослушни деца?

И мен не ме е страх като съм с тебе.
Да поиграем на една игра –
който пръв измисли – той печели –
как да сбъднем по една мечта.

Погледни звездите - как се казват?
Искаш ли да им измислим имена!
Тази нощ какво ли си приказват?…
Подръж ме малко за ръка.

Ще ми помогнеш ли отново да избягаме?
И аз ще ти помогна – давам дума!
За да се покатерим пак на покрива,
за да търкаляме със пръчки гума.

За да си спомним колко сме забравили
най-важните и смислени неща –
една усмивка, слънчев залез,
а знаехме, че има чудеса.

Наведи се да ти кажа нещо –
спомняш ли си нашата игра?
... Не мога да пазя тайни –
твоята усмивка е моята мечта.

Не е време нощем за признания,
но имаме само тук и сега.
Този свят, в който сме само на гости -
искам с тебе да го споделя…

    31.05.2006